Да се похваля - вече имам лаптоп -- http://hpshop.cnsys.bg/product_imgs/pdf/KU257EA_pdf.pdf Създадени сме един за друг и любовта ни е взаимна :)))))))))) Успях сама да си свържа интернета към него и вече блогвам оттук :) (и да, хакер съм :Р) Сега не мога да се отлепя от него, чак не ми се ходи на работа, а и то на кой му се ходи в тая жега И, естествено, кой като мен - да успее да си блокира компютъра на третия ден заради грешна парола... Добре че грешката беше в преклавиатурния драйвър и я отстраних след известни усилия :)
"Фарс или никога вече самота" от Кърт Вонегът (преведено на български като Курт Вонегът) е книгата, която излапах за два дена. Чете се бързо, защото е кратка, но пък много неразбираема. Тази вечер, докато я разказвах на майка ми и Деси (двете нещастни същества, които бях хванала за слушатели) сама осъзнавах колко абсурдно и нелепо звучи отстрани като я разказваш. В началото Кърт сам си казва, че тази книга най- се доближавала до автобиография. В началото книгата не звучи толкова абсурдно. Но после идва същината и ето за какво се разказва: в книгата Кърт представя себе си и по-малката си сестра(която е починала от рак) като брат и сестра близнаци, родени от много красиви родители, но самите деца са адски грозни и приличали на неандерталоиди. Родителите им ги смятат за малоумни и за изроди и затова ги изпращат да живеят сами в някаква далечна къща с огромна ябълкова градина с много слуги, лекари и т.н. Родителите посещават децата си само веднъж годишно - на рождения им ден. Тъй като ги смятат за умствено изостанали, децата доста добре си влизат в роличката и наистина се правят на идиоти, но всъщност изчитат всички книги в къщата, научават се да говорят по пет-шест езика и т.н. Кърт казва,че когато си допрели главите една до друга ставали един общ гений, а разделени не били чак толкова умни. След като ги разкриват обаче, изпращат сестрата в дом за умствено изостанали, а момчето, тъй като е смятано за по-умно, понеже може да чете и да пише а сестрата не, отива (незнайно как) в Харвард. После става детски лекар, след това сенатор и след това президент на САЩ. (май ставаше и още нещо ама не помня какво. Като става президент, измисля някаква система от втори имена - на всеки е дадено ново второ име, което е име на минерал, цвете, животно, химичен елемент и т.н. и число от 1 до 20 след името. Така всички хора с еднакво второ име стават братовчеди, братя и сестри и т.н. и всеки има по хиляда и не-знам-си-колко братовчеди и роднини. Образуват се клубове и т.н. След това системата му се разпада, защото идват някакви епидемии, наричани "Зелената смърт" и "Албанска не-помня-какво" и той започва да събира свещници и го наричат "Царя на свещниците" .... Сестрата пък умира на някаква китайска колония на Марс. Китайците пък са най-великата и умна нация, измислили са си нова раса, която е по-дребна, за да пестят дрехи. и сега били по 60 см високи. научават се и да променят гравитацията, благодарение на което успяват да пратят хора на Марс.... А, и забравих да кажа, че Кърт Вонегът явно има навика в книгите си постоянно да повтаря даден израз. Този път беше "але-хоп!" след почти всеки абзац..... Много налудничаво, нали? Но това ви се струва така, само защото не сте чели Даниил Хармс...
Не знам, ама Кърт Вонегът определено трябва да е бил много надрусан, за да го напише т'ва. Определено ще се задържи доста дълго на челното място в класацията ми от топ 5 на най-шантавите книги, които съм чела EVER.
Напоследък съм в 'no-writing mode'. Нямам излишно свободно време, а в тази жега и желание. Надявам се до другата седмица да имам лаптоп. Ако не ме приемат където искам определено ще е голям удар по самочувствието, егото и Свръх-Аза. Направо не знам как ще го преглътна. или какво бих правила оттам насетне. Чакам октомври и тогава се разбира всичко. Този град ме побърква вече, дори няма с кого да се излиза, искам нови хора, нови места, нови емоции. Ако ме приемат където искам, преди да замина ще принеса косата си в жертвоприношение на боговете, като благодарност. Или може би трябва да го направя още сега, за да ги умилостивя?
Много хубав ден, временцето е страхотно, наистина няма нищо по-хубаво от лошото време, макар че то днес не е чак толкова лошо. Дочитам си "Сенки в рая" от Ремарк - невероятна книга, цялата е пълна с пасажи, които искам да запомня, фрази, които да цитирам... но не мога да пейстна всичко тук, нали. Мисля да я прочета още веднъж (рядко препрочитам книги) А сега хапвам и слушам Шаде и релаксирам, решила съм да не се ядосвам вече на някакви дребнави неща, трябва да сме спокойни, нали :)
Днес мина изпитът по английски в РУ. Много тъпо, наистина. Излязох два часа след началото, при все че изпита беше 4 часа. По-лесен беше даже и от матурата, пък ще видим. Всъщност все ми е тая. Този път нямаше изцепки от страна на квесторите, както и големи ексцесии. В залата имаше прилично много женки, облечени като за плаж или сякаш току-що се връщат от дискотека; няколко руси; един гей с розова блузка и заголени гърди, не че имам нещо против гейовете, ама на него все едно му го пишеше на челото; имаше селяни, дето изглеждаха много зле и единственото, което може да си помислиш при вида им е - jesus, тия на по 18-19 години така ли се обличат?!; имаше един дето изглеждаше като гей, който го раздава по-tough от чувствителните си приятелчета - имаше татуировка на ръката във формата на преплетен дракон или някаква друга китайска простотия и приличаше на по-слабия и хилав вариант на Фреди Меркюри(това май не го казвам за първи път за гей); другите бяха като за пълнеж.
В училище си спомням, че Герасимова отдели наистина доста време и внимание(и нерви) да ни научи на разликата между повод и причинив историята. Т.е. кой е поводът за дадено събитие да се случи и кои са причините и че аджеба, тия двете понятия не са едно и също нещо. Това се оказа полезно наистина. Хубаво щеше да е ако повечко хора го знаеха.
What is wrong with snake blood? Just keep your mind open and suck in the experience
Не знам как да започна и какво точно да напиша, всичко ми звучи тъпо и трия всяко изречение от последните 20 минути. Затова ще кажа само че това е Елмър, a.k.a Рени, с която ходихме до София на интервю в посолството, която ме тикна в маршрутка и която влезе в Академията! Знаех си, че няма да сме двете в Румъния, щеше да е прекалено хубаво, а и с моя пуст дяволски късмет, къде ти. Но всеки трябва да следва пътя си, нали, най-вече да има смелостта и куража да го следва.
If we’re looking at the highlights of human development, you have to look at the evolution of the organism...and then at the development of its interaction with the environment. Evolution of the organism will begin with the evolution of life...perceived through the hominid... coming to the evolution of mankind. Neanderthal, Cro-Magnon man. Now, interestingly, what you’re looking at here are three strings: biological, anthropological- development of the cities, cultures- and cultural, which is human expression. Now, what you’ve seen here is the evolution of populations, not so much the evolution of individuals. And in addition, if you look at the time scales that's involved here-- two billion years for life, six million years for the hominid, 100 000 years for mankind as we know it-you're beginning to see the telescoping nature of the evolutionary paradigm. And then when you get to agricultural, when you get to scientific revolution and industrial revolution, you're looking at 10 000 years, 400 years, 150 years. You're seeing a further telescoping of this evolutionary time. What that means is that as we go through the new evolution, it's gonna telescope to the point we should be able to see it manifest itself...within our lifetime, within this generation. The new evolution stems from information, and it stems from two types of information: digital and analog. The digital is artificial intelligence. The analog results from molecular biology, the cloning of the organism. And you knit the two together with neurobiology. Before on the old evolutionary paradigm, one would die and the other would grow and dominate. But under the new paradigm, they would exist... as a mutually supportive, noncompetitive grouping. Okay, independent from the external. And what is interesting here is that evolution now becomes an individually centered process, emanating from the needs and the desires of the individual, and not an external process, a passive process...where the individual is just at the whim of the collective. So, you produce a neo-human with a new individuality and a new consciousness. But that's only the beginning of the evolutionary cycle...because as the next cycle proceeds, the input is now this new intelligence. As intelligence piles on intelligence, as ability piles on ability, the speed changes. Until what? Until you reach a crescendo in a way..could be imagined as an enormous instantaneous fulfillment of human, human and neo-human potential. It could be something totally different. It could be the amplification of the individual, the multiplication of individual existences. Parallel existences now with the individual no longer restricted by time and space. And the manifestations of this neo-human-type evolution, manifestations could be dramatically counter-intuitive. That's the interesting part. The old evolution is cold. It's sterile. It's efficient, okay? And its manifestations are those social adaptations. You're talking about parasitism, dominance, morality, okay? Uh, war, predation, these would be subject to de-emphasis. These would be subject to de-evolution. The new evolutionary paradigm will give us the human traits of truth, of loyalty, of justice, of freedom. These will be the manifestations of the new evolution. That is what we would hope to see from this. That would be nice.
Снощи бяхме двете барманки една смяна(защото едната сервитьорка я нямаше и тя я заместваше). Та, мисълта ми беше, че мацката е много бойна - оня ден беше втора смяна, на другия ден двойна, и днес е първа! А по-интересното е, че след работа ходихме с някакъв неин приятел до Николово... на кръчма. Тя ме покани и вика: "Айде бе, ще отидем да се разходим някъде с колата и се прибираме веднага" Да, да. Първо пича обиколи целия град с колата, докато намери някъде да седнем, накрая Гери се размърмори че не искала на еди-кое-си-заведение, та се замъкнахме до Николово, където според нея вече били направо ВИП-клиенти на тая кръчмица, щото ходели всяка вечер и където било много спокойно. Спокойно, другия път. Беше петък и НЯМАШЕ ТАКАВА СЕЛЯНИЯ. Едни от съседната маса много се бяха наказали горките, че чак не можеха да гледат, едва не се стигна до бой, а Гергана през цялото време ми се извиняваше и даже искаше да си тръгнем по-бързо. Абе хич да не е, изобщо не предполагах къде ще ме замъкнат. Човекът, когото най-много не харесвах от целия персонал, се оказа най-разбраната и най-оправната! Не мърмори и не се кара без НАИСТИНА основателна причина, супер е разбрана, забавна, не си мълчи, ако трябва да говори и да си защитава правата и на всичкото отгоре е и хубава! (Винаги съм имала слабост към къдрокосите, какво да се прави :Р) Изводът е, че мнението ми за нея се обърна на 180 градуса. ;)
Странно, често имам постове с такова заглавие. Anyway.
Току-що изпитах неистовото желание да имам от ония огромни брадви или пък хипер-гига-мощни триони, за да сляза долу и да накълцам брутално на парченца ония малки изчадия, които се дерат с цяло гърло и това се наричало игра в наши дни. !!! След това щях да разхвърлям крехките им телца по дърветата. и да се върна да си доспя съвсем спокойно. Снощи бях втора смяна, днес първа, ерго съм убита като куче, лягам да спя следобяд и тия малки нашественици НЕ СЕ СПРЯХА! Отделно че и виковете на майка ми ме събудиха, която упорито твърди че не е крещяла на никого, ерго май съм сънувала(правете си изводи). Само дето аз не помня тя какво викаше, иначе щях да я цитирам и наистина да се окаже че НЕ съм сънувала, ама айде. Другото което сънувах беше че съм евреин(не помня дори какъв пол бях!) и се укривам през втората световна война в някакво скривалище. Не. Първо сънувах че ме качват на някакъв влак и ме убиват, после се пренесох като друг човек в някакво много хубаво скривалище като за евреи, май беше френско, с огромно огледало, и ядяхме пържоли О.о Тва с пържолите сигурно съм го сънувала, защото майка ми ми беше казала че ми е приготвила пържола за обяд, а аз се върнах късно, за да я консумирам. Т.е. веднага умрях в леглото. Сънувах и че идват някакви хора да търсят дискове с музика от някакво скривалище(пак) и аз им ги давам, като там намирам и моя музика, изгубена от години. Това сигурно е свързано с диска с ретро музика, който слушаме на работа, а Мария потурчи някъде, та сме й много ядосани. Кво да кажа, освен онзи латинския термин vagina hypnotica, нали го знаете. А пък сънувах че съм евреин защото май чета много Ремарк напоследък и сетивата ми са претоварени. Както и да е, спирам да дрънкам глупости, че много ми се спи още.
Тази сутрин се събудих с мисълта за Шаде... но успях да си я пусна чак следобяд, след като се наспах (или поне направих този опит, тъй като някви досадници ме събудиха) Снощи все пак отидох на арт клуба, в последния момент, с Добри. Естествено забравих, че е понеделник, единственият почивен ден на музикантите, така че не съм слушала моя човек да ми пее Луис Армстронг на ушенце. Нищо, друг път. Изводът е, че мога да си слушам Шаде цял живот. На работа става все по скучно, направо не знам. Днес какви ли не глупости измисляхме и пак минаваше АДСКИ бавно времето. Дори изгоних Елица, защото я замерях с лед :Р и тя не можа да ме изтърпи.
Записах се в Търново (естествено, че само с матурите, мързи ме да се явявам на изпит). После отидохме на Балкана, ядох пържолки и спах 14 часа блажен сън (макар и на неудобна възглавница - бел.а.) После отидох на работа, а колежката днес беше цял ден, та пихме кафета и коли с нея, даже по половин ред бул изпихме, та сега нещо съм много жизнена и не ми се спи, мисля да отида да хапна, докато чакам да се изтеглят снимките компромати от рождения ден, които Крис ми праща. Утре трябва да се видя с Фратева, за да уточним последните подробности(макар че то с нея винаги изскача ОЩЕ нещо...), да си купя лак за коса, да си избера перспективи и кубове, които да покажа утре на комисията и да си науча въпросите. А, и да се надявам да ме харесат. Безумни залези или Безсмислието на моето съществуване... ех, как ми липсват часовете по български при Д.Д. Искам да изкарам още един час с нея :(
такааааа.... малко ретроспекция от по-предната или вече и аз не знам коя седмица: С Крис ходихме за втори път на арт клуба и по пътя срещнахме съвсем случайно Терито и майка й и те седнаха с нас на една маса. Майката на Терито ме запозна с моя пич , дето пее като Луис Армстронг. Казва се Митко... ех...
Та така де, петък пък бях първо на пиесата на Ел (за втори път), ей много ме пълнят тия хора просто, после с Любо и Преслав чакахме около 40 минути да дойде шибаната 27-ма. Е, тя не дойде, но пък за сметка на това дойде 25-а, но понеже първият път тя не ме кефеше, се качихме чак на втория път, когато дойде (разбирай след 30 минути). На рождения ден бая водка, бая нещо като че ли изпих, помня само че пиянството ме изби на гушкавост и ходих да прегръщам всички наред. Има и снимки компромати, но вие за щастие няма да имате нещастието да ги видите. Спах само два часа (и аз не знам как), после бях първа смяна. "Много забавно" беше да си махмурлия и да вадиш градината на джаз кафе, просто неописуемо, ама сама съм си виновна. Едвам си изкарах смяната, по едно време щях да заспя както си стоя на стола.
Събота пък(тва след махмурлука и първата смяна разбирай) ходих на Bluezzfest в летния театър с Бо и Добри. Беше КУЛТОВО! Там срещнах Невена и приятелят й(т.е. едни тотални перковци, с които не може да ти е скучно) и простотията тръгна на max. Или както се изразих пред Бо - абе тва 'разбираш ли' и 'няк'къв такъв' са ми паразитни изрази... тря'а да ги ... таковам! (смях в залата). Видях Хилда Казасян на живо, много е сладка ;) Но кулминацията на вечерта беше накрая когато излязоха Иван Лечев, Амалия и Dirty Perchies! Вокалистката им, Амалия, е една много готина руса мацка, с една грива, дето постоянно се вееше, и супер много се раздаваше като беше на сцената. А какъв глас, мъррр. Обожавам дрезгави женски вокали! А, пропуснах да спомена, че ако сте чели във вестниците, че публиката е извикала на бис Хилда и другите - е, ние бяхме :) А накрая понеже заваля дъжд и не можеше да стоим на пейките, всички станахме и танцувахме. Искам пак! Накрая естествено се прибрах вкъщи и умрях като труп за 14 часа.
Колкото повече работя в т'ва барче, толкова повече ми спада IQ-то. Така че призив към все още интелигентните ми приятели, които четат този блог - идвайте ми на свиждане! Колежките са гнусни клюкарки много ме дразнят. Днес се мъча да се преборя с това чувство - т.е. да не им се дразня и си повтарям постоянно, че всъщност са смешни, дано имам някакъв напредък. Днес почнах и да полирам чашите. Йей. А онзи дърт пръч Николай, опа, исках да кажа УправителяТ ни, ни донесе два вентилатора, щото то нали се е видяло че климатик няма да видим, по-скоро САЩ ще имат чернокож президент.
Ходих да се запиша в РУ за изпит (като backup) с Елица. Ей, голяма паплач ви казвам, голяма олигофрения. Дано не ме приемат. (ама то едва ли) Бях седнала да си попълвам молбата до най-голямата малоумница. Идеше ми да се застрелям, но по-скоро се изстрелях да си попълня документите възможно най-бързо и да се махам. Чудно тая как си беше написала трите имена правилно! Другото малоумие е системата им. Минах през 4 (четири) човека, за да си платя и да получа едно кирливо листче. А Елица мина през 5! (не знам какво майкинта си е търсила при петия, честно, ама накрая имахме едни и същи глупави хартийки). На всичкото отгоре, при все че им кихвам 25 лева за мизерен изпит, трябва да им снеса и още 1 лев, такса на таксата! Противно. А жената зад бюрото се учуди що съм писала само едно желание. Само това ли сте записали? Ама не искате ли друго? Сигурна ли сте? ! Да бееееее, то сякаш има огромен наплив от гении да ви влязат в университета ***!
Утре ще ходя и до Търново, да се запиша и там, поне малко разходка и смяна на обстановката. Единственият проблем са двата часа в една кола с майка ми, по едно и също време. Ъмъ не може 'сичко да е идеално, нали тъй казват хората. (То щото при мене в момента сякаш е!)
Другото гениално нещо, което се случи вчера, е, че разбрах(съвсем случайно, разбира се), че интервюто ми за Румъния е в понеделник или вторник! Ма още не се знае точно кога! Ха-ха, изненадаааа! Мед ми капе на сърцето в момента, нали се сещате. Фратева е толкова отвеяна, че просто нямам думи. Anyway, документите са готови, остава само да науча конспекта с въпросите(който получих едва днес разбира се) и да се надявам да ме харесат от посолството. Аз мисля, че е важно сам да се харесваш и да имаш самоуверено излъчване, а не да се променяш и да се опитваш да се харесваш на разни хора. Дори не знам какво им харесва, ебати! Затова смятам да заложа на себе си. И нито да си сменям прическата, нито цвета на косата. Майка ми ако ще и пластична операция да си направя, сигурно пак няма да е достатъчно доволна. Само дето ми мели по цял ден на главата, вкарва ме в някви филми и не ме окуражава. Много мило от страна на една майка, нали!Хубавото е, че се запознах с другото момче от Русе, което ще кандидатства архитектура в Букурещ. Днес се чудех какъв ли ще е тоя индивид, дето иска да учи архитектура, пък завърши Ботев, и понеже свикнах да виждам само идиоти, се страхувах да не е някой нисък хилав жалък бездарник, който ще кандидатства архитектура, само щото мама и тати са го накарали, но... пича е много хубав. Моята зодия е и има сини очи. Какво повече!
Finally, I survived my all-day shift at jazz café . It wasn't that bad after all. Except for my leg, which became very bad, the swelling is enormous. Have I ever mentioned that I hate spiders?? The most disgusting creatures on earth, definitely! At the end of the shift I was reaaally nervous, so I shouted at Lubo, eLLe and Maria, but the last one definitely deserved it!
Всъщност има и по-хубаво нещо от това да си зад бара и то е музиката на живо. Тъкмо си хленчех цял следобед как ми се ходи на джаз и как няма кой да ме заведе - и хоп! - Крис й щукна та се обади да се помотаем малко тая вечер. Попътния вятър ни отвя на Култура, а.к.а арт клуба. И не знам как винаги става така, като излезем с Мария и сме скарани, и аз имам цигари, и тя изтърси ей тъй съвсем невинно "може ли да пуша", въпреки че не си говорим, веднага се сдобряваме от само себе си. После започнахме да ръсим култови лафове и изцепки, когато двете сме били на смяна и от нямане какво да се прави, само сме се лигавили. Не знам, имам чувството, че колкото и пъти да ги разкажа тия неща пак ще са смешни. О, и споменах ли, че имаше едно страхо-о-о-тно музикантче, свиреше на всичко, за което може да се сетиш, а след като запя вече обра всички точки. Пича просто ми скри шапката, изпя Луис Армстронг - и звучеше като него! Много съм впечатлена (сигурно си личи, щом отделям на някого повече от три изречения в блога си). Четвъртък пак сме на култура, дано и той пак да е там и да пее, каза че сме много готина публика :)
Няма такова хубаво нещо, като да си зад бара, повярвайте ми, ей :) Въпреки че заведението ни е умряло, няма много, нито кой знае каква работа, няма и климатик, все пак ми е кеф да съм барман. Искам някой ден да работя и някъде, където ще има повече работа и ще се бъркат коктейли и т.н. Кибици - много, интелект - никак. Повечето ми приятели са извън града или постоянно заети, та се налага да се събирамe с идиоти, но не може да се избегне, затова чета "По пътя" на Джак Керуак (най-сетне, откога й се точех на тая книга!) Иначе... чаши трошим в прилично количество, ей тъй да има, за красота, нали :) Готини батковци за зарибявка няма, само детската градина се домъква от време на време. Утре съм цял ден, ако не колабирам от ЖЕГА, ще разказвам. Wish me luck.
